ДЕВОЙКАТА ПЕЕЛА
ДЕВОЙКАТА ПЕЕЛА В ХОРА ЦЪРКОВЕН
ЗА ВСЕКИ СКИТНИК БЕЗ РОДЕН КРАЙ,
ЗА ВСЕКИ КОРАБ СРЕД БЕЗДНИ ОЛОВНИ,
ЗА ВСЕКИ ОТВЪРГНАТ ОТ РАДОСТ И РАЙ.
ТЪЙ ПЕЕЛ ГЛАСЪТ И ЛЕТЯЛ ИЗ КУПОЛА,
И ЛЪЧ ВЪРХУ КРЕХКОТО РАМО ИСКРЯЛ,
И ВСЕКИ УЧУДЕНО ГЛЕДАЛ И СЛУШАЛ
КАК АНГЕЛ ЗАД БЕЛИЯ ПЛАТ ПРЕЛЕТЯЛ...
И ТРЪПНЕЛ И ВЯРВАЛ, ЧЕ ИМА РАДОСТ,
ЧЕ В ПРИСТАНИ ВСИЧКИ КОРАБИ СПЯТ,
ЧЕ НИЩИЯТ,ДЪЛГО ИЗ ЧУЖДИ КРАЙ СТРАДАЛ,
В ЖИВОТА СИ ГЛУХ, ПЪТ Е НАМЕРИЛ.
ГЛАСЪТ БИЛ СЛАДЪК, ЛЪЧЪТ БИЛ ТЪНЪК,
И САМО ВСТРАНИ ОТ АМВОНА, В ХЛАД,
СКЪРБЯЛ МЛАДЕНЕЦ,ОТ ЗЛА ТАЙНА РАЗПЪНАТ,
ЧЕ НИКОЙ НЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ НАЗАД.
1905, август
Превод:
Димитър Горсов
ЗА МОЯТА МАЙКА
ДОКАТО ОТГЛЕДА ЧЕЛЯДТА СИ,
НЯМАШЕ ЗА НИЩО ДРУГО ВРЕМЕ.
ДА СМЕ ЖИВИ НИЕ, ДА СМЕ ЗДРАВИ -
С ТЕЗ ГРИЖИ И ДО ДНЕС ЖИВЕЕ.
ИСКАШЕ, КРАЙ МАСАТА ЩОМ СЕДНЕМ,
ДА СМЕ СИТИ. СИТОСТТА БЕ РЯДКОСТ.
НО ТЯ БЕ ДАЛЕЧ ПО-РЯДКО СИТА.
СУТРИН ПАНТАЛОНКИТЕ НА ВСЕКИ
ЧИСТИ ДО ЛЕГЛОТО МУ ЛЕЖАХА.
СЕДНЕШЕ ЛИ, БЕШЕ НЕСПОКОЙНА.
ДНЕС СМЕ СИЛНИ НИЕ, ТЯ Е СЛАБА.
ВСИЧКИ В ДРУГИ ГРАДОВЕ ЖИВЕЕМ.
ДНЕС САМИЧКА СЯДА ДА СЕ ХРАНИ
НА ОНАЯ МАСА, КРАЙ КОЯТО
СМЕ СЕДЕЛИ ВСИЧКИ. ДНЕС ОБРЪЩА
СТОЛА КЪМ ПРОЗОРЕЦА И МОЖЕ
КАК РАСТАТ ДЪРВЕТАТА ДА ГЛЕДА.
НО ТЯ ГЛЕДА САМО ТАМ, КЪДЕТО -
СПИРА АВТОБУСЪТ. НАС ОЧАКВА...
Хайнц Калау
КОННИЦИ
КОННИЦИ, КОННИЦИ, КОННИЦИ, КЪРВАВИ КОННИЦИ,
МОЯ РОДИНО И ПЛАМНАЛО РОДНО НЕБЕ,
ДЕ Е НАРОДА И ДЕ Е ЗЕМЯТА БУНТОВНИЦА,
ДЕ СМЕ, О МОЕ ПЕЧАЛНО И РАВНО ПОЛЕ!
ТАМ ИЗГОРЯХА СЕЛАТА И ПЕЯТ БЕСИЛКИТЕ,
ВЯТЪРЪТ СТЕНЕ НАД ПУСТИТЕ НИВИ СЕГА,
КОННИЦИ ИДАТ И ПЛАЧЕ ЗЕМЯТА - РОДИЛКАТА,
СЯКАШ ЧЕ ПЛАЧЕ И ПЕЕ, И ИДЕ СМЪРТТА.
ТЪМНОТО КОПИЕ, ЛИТНАЛО ТАМ ВЪВ ПРОСТОРИТЕ,
СВЕТИ ПОД СЛЪНЦЕТО, ДНЕСКА ОПЛИСКАНО В КРЪВ,
ГРЕЯТ НА СВОДА: ОГРОМНИ, ЧЕРВЕНИ ПРОЗОРЦИТЕ,
СЯКАШ ОЧИТЕ НА БОЖИЯ, АЛЕНА СТРЪВ.
КОННИЦИ, КОННИЦИ - БРАТЯ НАД БЕЗДНИ НАДВЕСЕНИ,
МОЯ РОДИНО И ПЛАМНАЛО РОДНО НЕБЕ,
ВЯТЪРА ИДЕ - И СТРАШНО Е, МАЙКО, И ВЕСЕЛО,
ПЕЙ И УМИРА ПРОСТОРНОТО РАВНО ПОЛЕ!
Никола Фурнаджиев
