КОННИЦИ, КОННИЦИ, КОННИЦИ, КЪРВАВИ КОННИЦИ,
МОЯ РОДИНО И ПЛАМНАЛО РОДНО НЕБЕ,
ДЕ Е НАРОДА И ДЕ Е ЗЕМЯТА БУНТОВНИЦА,
ДЕ СМЕ, О МОЕ ПЕЧАЛНО И РАВНО ПОЛЕ!
ТАМ ИЗГОРЯХА СЕЛАТА И ПЕЯТ БЕСИЛКИТЕ,
ВЯТЪРЪТ СТЕНЕ НАД ПУСТИТЕ НИВИ СЕГА,
КОННИЦИ ИДАТ И ПЛАЧЕ ЗЕМЯТА - РОДИЛКАТА,
СЯКАШ ЧЕ ПЛАЧЕ И ПЕЕ, И ИДЕ СМЪРТТА.
ТЪМНОТО КОПИЕ, ЛИТНАЛО ТАМ ВЪВ ПРОСТОРИТЕ,
СВЕТИ ПОД СЛЪНЦЕТО, ДНЕСКА ОПЛИСКАНО В КРЪВ,
ГРЕЯТ НА СВОДА: ОГРОМНИ, ЧЕРВЕНИ ПРОЗОРЦИТЕ,
СЯКАШ ОЧИТЕ НА БОЖИЯ, АЛЕНА СТРЪВ.
КОННИЦИ, КОННИЦИ - БРАТЯ НАД БЕЗДНИ НАДВЕСЕНИ,
МОЯ РОДИНО И ПЛАМНАЛО РОДНО НЕБЕ,
ВЯТЪРА ИДЕ - И СТРАШНО Е, МАЙКО, И ВЕСЕЛО,
ПЕЙ И УМИРА ПРОСТОРНОТО РАВНО ПОЛЕ!
Никола Фурнаджиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар