ХВЪРЛЯ МРЕЖИТЕ ТИХИЯ ДЕН
И МЕЧТАЕ, ОБЛЕГНАТ НА РУЛЯ,
А ЗА НЕГО С ПОГЛЕД ЗРАЧЕН
МИСЛИ ЗВЕЗДНАТА ВЕЧЕР НА ЮЛИ.
ТОЙ СЕ ВЗИРА И ТАЙНО МЕЧТАЙ
И СЛЕДИ НА ПАСАЖИТЕ ЗНАКА,
А ДО ВСЯКА ВРАТА, ВЕЧЕРТА
И ДО ВСЕКИ ПРОЗОРЕЦ ГО ЧАКА.
И СИ СПОМНЯ ДЕНЯ СВОЯ ДОМ,
И ВЪЖЕТО СОЛЕНО ОБТЕГНАЛ,
ОТ ШИРИКИЯ ПУСТ ХОРИЗОНТ
С МРЕЖА НЕЖНОТО СЛЪНЦЕ ИЗТЕГЛЯ.
И НАЛЕГНАЛ ВЕСЛАТА, ГРЕБЕ,
ВСЕКИ УДАР БРЕГА ПРИБЛИЖАВА
И ГОЛЯМОТО СИНЬО МОРЕ
САМО ИВИЦА ТЯСНА ОСТАВА.
ТОЙ СЕ ВРЪЩА И В МОКРИЯ КОШ
СВЕТЯТ МЕКО СРЕБРИСТИТЕ РИБИ,
И Я ВИЖДА РАЗГЪРДЕН И БОС
КЪМ РИБАРСКИЯ ПРИСТАН ДА ИДЕ.
ТИХО ОБЛАЦИ БЕЛИ ЦЪФТЯТ
И НЕБЕТО ЕДВАМ СЕ РАЗТВАРЯ,
И ПО БУЗИТЕ ПЛАМВА КРЪВТА
ПОД ГОРЕЩИЯ БРОНЗ НА ЗАГАРА.
ТЪЙ Е ВЕДЪР И ХУБАВ ДЕНЯТ,
ТЪЙ ПРЕКРАСНА И ЗВЕЗДНАТА ВЕЧЕР.
РАЗМИНАВАТ СЕ ТЕ НА БРЕГЪТ
ВСЕ ТЪЙ БЛИЗКИ И ВСЕ ТЪЙ ДАЛЕЧНИ.
И НАПРАЗНО ЗАМИРА И БИЙ,
И В ОЧАКВАНЕ ТРЪПНЕ СЪРЦЕТО.
БЕЛИ ЧАЙКИ И БЕЛИ ВЪЛНИ
ВМЕСТО ПОЗДРАВ ИМ ПРАЩА МОРЕТО.
Иван Пейчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар