ДА СИ САМОТЕН В ТОЗИ ГРАД,
КЪДЕТО ВСИЧКО Е НЕТРАЙНО,
КЪДЕТО ХОРАТА ДРУЖАТ
БЕЗ ИСКРЕНОСТ, БЕЗ СКРЪБ, БЕЗ ТАЙНА,
КЪДЕТО СГРАДИТЕ СТОЯТ
И В ТЪМНИНАТА БДЯТ И СЛУШАТ -
ТОВА Е НАЙ-СТРАХОТНИЯТ,
НЕОБЯСНИМ, УБИЙСТВЕН УЖАС.
ТРАМВАИТЕ ПО МЕН РЕВАТ,
ОТ РЕЛСИТЕ ИЗЛИЗАТ, ГОНЯТ.
НА ВСЕКИ СВЕТЪЛ КРЪСТОПЪТ
БЛЕСТИ ЗЕЛЕНАТА ИМ БРОНЯ.
АВТОМОБИЛИТЕ В НОЩТА
ЛЕТЯТ, ФУЧАТ, ХИПНОТИЗИРАТ.
И НА ШИРОКИЯ ПЛОЩАД
ЛОКАЛИТЕ СА АЛЧНО ЗИНАЛИ.
КАКВО ИЗГУБИХ НА СВЕТА?
ПРИЯТЕЛИ? ДРУГАРИ? ЛЮБИМА?
О, ИСТИНСКАТА САМОТА
ПОНЯВГА Е НЕОБЯСНИМА!
ДАНО НЕ ДОЙДЕ ТОЗИ ДЕН,
КОГАТО САМ НЕ ЩЕ ИЗТРАЯ
И ЩЕ СЕ СПЪНА ИЗТОЩЕН
ПРЕД КОЛЕЛАТА НА ТРАМВАЯ.
Александър Геров
