ЗАСЛУШАН В СМЪТНИТЕ СЛОВА
ЗАСЛУШАН В СМЪТНИТЕ СЛОВА
НА ПОЛУНОЩ, КОЯТО ГАСНЕ,
ПО ТВОИТЕ СЛЕДИ НЕЯСНИ
В ПРИТОМА ТРЪПНА И ЗОВА:
- ЛУНА, ЯВИ СЕ ВЪЗВИСЕНА
И В МОЯТА ДУША ВСЕЛИ
ПРИВЕЧЕРНИЯ ЗДРАЧ НА СЕНА
И ТИШИНАТА НА НЬОЙИ!
ЧЕ РОБ НА СИЛА НЕПОЗНАТА
/ КОГА И КАК СЪМ ЗАВЛАДЯН? /
АЗ БРОДЯ В СВОЯ ДРУМ, ПИЯН
ОТ ВИНОТО НА САМОТАТА.
1912
Николай Лилиев
