БОР И БРАДВА
И ДЪЛГО НЕ УТИХВАЛ СПОРА
ПОМЕЖДУ КЛОНИТЕ И БОРА.
УПРЕКВАЛИ ГО В ГРЕШНА ВЯРНОСТ.
А ТОЙ ПЪК ТЯХ - В НЕБЛАГОДАРНАСТ.
ПРИПОМНЯЛ, ЧЕ ГИ Е СЪЗДАЛ,
ЧЕ СВОЙТЕ СИЛИ ИМ Е ДАЛ.
И СА МУ ДЛЪЖНИ ЗАТОВА.
А ТЕ ПРОДУМАЛИ ЕДВА,
ЧЕ НИКАК ДАЛНОВИДЕН НЕ Е,
ЧЕ САМО С ТЯХ ЩЕ ОЖИВЕЕ...
И ГО ВИДЕЛИ ДА СЕ РАДВА,
ЧЕ В НИСКОТО СЪГЛЕДАЛ... БРАДВА.
- О, ТИ СИ МИ НЕОБХОДИМА..
ЗА ТРУДНИТЕ РАЗПЛАТА ИМА.
ЧЕ ЩЕ Е НАЙ-ДОБРЕ, РАЗБРАХ,
СЕГА ДА СЕ СПАСЯ ОТ ТЯХ.
- ТИ ЗНАЕШ, ЧЕ СЪМ РАБОТЛИВА,
АЛА ДА ГИ СЕКА НЕ БИВА.
- СЕЧИ. ДА СЕ НАУЧАТ ВСИЧКИ
НЕБЛАГОДАРНИЦИ САМИЧКИ...
ТАКА, ВИДЯЛА СЕ ВЪВ ЧУДО,
ОТЧАЯНА, ЗАСЕКЛА ЛУДО
ЗЕЛЕНИТЕ НЕВИННИ КЛОНИ
БЕЗ СЪЛЗИ БРАДВАТА ДА РОНИ.
ДОСКОРО КИЧЕСТИЯТ СТВОЛ
СЕГА БИЛ САМО ГРОЗЕН КОЛ.
ПРИВЪРШИЛА И БЕЗ ДА ГЛЕДА,
НА БОРА ПРОМЪЛВИЛА БЛЕДА:
- СЕГА ТИ КАЗВАМ: БОР СИ БИЛ,
НО МНОГО СКОРО ЩЕ СИ ГНИЛ.
Атанас Звездинов
