ДЕВОЙКАТА ПЕЕЛА В ХОРА ЦЪРКОВЕН
ЗА ВСЕКИ СКИТНИК БЕЗ РОДЕН КРАЙ,
ЗА ВСЕКИ КОРАБ СРЕД БЕЗДНИ ОЛОВНИ,
ЗА ВСЕКИ ОТВЪРГНАТ ОТ РАДОСТ И РАЙ.
ТЪЙ ПЕЕЛ ГЛАСЪТ И ЛЕТЯЛ ИЗ КУПОЛА,
И ЛЪЧ ВЪРХУ КРЕХКОТО РАМО ИСКРЯЛ,
И ВСЕКИ УЧУДЕНО ГЛЕДАЛ И СЛУШАЛ
КАК АНГЕЛ ЗАД БЕЛИЯ ПЛАТ ПРЕЛЕТЯЛ...
И ТРЪПНЕЛ И ВЯРВАЛ, ЧЕ ИМА РАДОСТ,
ЧЕ В ПРИСТАНИ ВСИЧКИ КОРАБИ СПЯТ,
ЧЕ НИЩИЯТ,ДЪЛГО ИЗ ЧУЖДИ КРАЙ СТРАДАЛ,
В ЖИВОТА СИ ГЛУХ, ПЪТ Е НАМЕРИЛ.
ГЛАСЪТ БИЛ СЛАДЪК, ЛЪЧЪТ БИЛ ТЪНЪК,
И САМО ВСТРАНИ ОТ АМВОНА, В ХЛАД,
СКЪРБЯЛ МЛАДЕНЕЦ,ОТ ЗЛА ТАЙНА РАЗПЪНАТ,
ЧЕ НИКОЙ НЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ НАЗАД.
1905, август
Превод:
Димитър Горсов
Няма коментари:
Публикуване на коментар