ДОКАТО ОТГЛЕДА ЧЕЛЯДТА СИ,
НЯМАШЕ ЗА НИЩО ДРУГО ВРЕМЕ.
ДА СМЕ ЖИВИ НИЕ, ДА СМЕ ЗДРАВИ -
С ТЕЗ ГРИЖИ И ДО ДНЕС ЖИВЕЕ.
ИСКАШЕ, КРАЙ МАСАТА ЩОМ СЕДНЕМ,
ДА СМЕ СИТИ. СИТОСТТА БЕ РЯДКОСТ.
НО ТЯ БЕ ДАЛЕЧ ПО-РЯДКО СИТА.
СУТРИН ПАНТАЛОНКИТЕ НА ВСЕКИ
ЧИСТИ ДО ЛЕГЛОТО МУ ЛЕЖАХА.
СЕДНЕШЕ ЛИ, БЕШЕ НЕСПОКОЙНА.
ДНЕС СМЕ СИЛНИ НИЕ, ТЯ Е СЛАБА.
ВСИЧКИ В ДРУГИ ГРАДОВЕ ЖИВЕЕМ.
ДНЕС САМИЧКА СЯДА ДА СЕ ХРАНИ
НА ОНАЯ МАСА, КРАЙ КОЯТО
СМЕ СЕДЕЛИ ВСИЧКИ. ДНЕС ОБРЪЩА
СТОЛА КЪМ ПРОЗОРЕЦА И МОЖЕ
КАК РАСТАТ ДЪРВЕТАТА ДА ГЛЕДА.
НО ТЯ ГЛЕДА САМО ТАМ, КЪДЕТО -
СПИРА АВТОБУСЪТ. НАС ОЧАКВА...
Хайнц Калау
Няма коментари:
Публикуване на коментар