ПОМЕТНАХ,
СПЪНАТА В СЯНКАТА НА ВЪЗМРАЧНА НЕМИЛОСТ.
АБОРТИРА СПОНТАННО ДУШАТА МИ.
НЕ МОЖА ДА ИЗНОСИ ПЛОДА
НА СВОЙТЕ ГОЛЕМИ, НЕВЪЗМОЖНИ ЛЮБОВИ!
НА СВОЙТЕ МАЛКИ ВЪЗМОЖНИ ЩАСТЛИВОСТИ...
ПРИПАДНА В ТЪЙ НЕЛЕПА СИТУАЦИЯ.
КРИТИЧНА. НЕСПАСЯЕМА. КАРМИЧНА.
РАЗФОКУСИРАНА ЛЕЖАХ НА ХИРУРГИЧЕСКАТА МАСА
В АГОНИЗИРАЩА ДЕКОМПЕНСАЦИЯ.
ДИМЯЩИТЕ ОПЕРАЦИОННИ ЛАМПИ
ОБЛЪЧВАХА КАТО ФАКЛИ ХЛЪТНАЛИТЕ МИ ОЧИ.
ПОД УПОЙКАТА НА СЛАДКИ ОБЕЩАНИЯ
УЛАВЯХ ЖЕСТОКАТА ЕСТЕТИКА.
В СЪРЦЕТО МИ ЗАБИХА АБОКАТА,
ИНФЕКТИРАН С ЛАКОМИ БАКТЕРИИ
В ПРОЦЕС НА АМИТОЗА,
ПЪПЛЕЩИ С НЕВИДИМИ ТЕЛЦА
ИЗ ТЪНКИТЕ МИ КОРЕНИ.
ПРЕЛИВАХА МИ ЧАС ПО ЧАС ИЗПИТАНИ ИЛАЧИ: -
150 МИЛИГРАМА ЕХИДНОСТ,
ДВЕ БАНКИ ГЛЮКОЗНИ МИРАЖИ,
НА КАПКИ „ТАКА ТИ СЕ ПАДА!".
САМА СЪМ СИ ВИНОВНА, ЧЕ ПРЕКЪСНАХ
ИЗВЕЧНАТА ИГРА НА САМОЧУВСТВИЯ,
НА ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ,
НА ПРИВЛИЧАНЕ И ОТБЛЪСКВАНЕ.
НЕ ПОНЕСОХ:
ФРИГИДНОСТТА В МИСЛЕНЕТО НА БЕЗСЛАВНИТЕ „ДОН ЖУАНИ",
ПРИВИДНО УМИЛЯВАЩАТА ИНФАНТИЛНОСТ,
НЕСРЕТНИТЕ ИМ ДНИ В МАЗОХИСТИЧНИ САМОСЪЖАЛЕНИЯ,
УДАВЕНИТЕ НОЩИ В МЕЛАНХОЛИЧНИ НАСТРОЕНИЯ,
ШИЗОФРИНИЧНИТЕ ИМ РЕЗКИ ПРОЯВЛЕНИЯ,
ФУТ-БОЛНИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЯ,
СЛАДКИТЕ ИМ ОТ-МЪЖ-ЩЕНИЯ,
ПОЗНАТОТО ИМ ОНЕМЯВАНЕ,
РОДЕНО ОТ БЕЗСИЛИЕ ПРЕД ФАКТИТЕ.
КОЛКО ДЪЛГО ЖИВЯХ В НЕДОУМЕНИЕ
ОТ КРЕЩЯЩИТЕ ИМ НЕЛОГИЧНИ ЖЕСТОВЕ,
ОТ НЕЛЕПИТЕ ИМ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
И ПРЕМИГВАХ ВЪЗХИТЕНО
ПРИ ПСЕВДО-ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ИМ ИЗКАЗВАНИЯ.
АХ, КОЛКО ИСКАХ ДА УБЕДЯ СВЕТА В ТЯХНАТА СЪВЪРШЕНОСТ,
И СЕБЕ СИ - В ПРАВИЛНОСТТА НА ГРЕШНИТЕ СИ ИЗБОРИ!
ДА, ДУШАТА МИ НЯКОГА СИЛНАТА,
НЕ УСПЯ ДА РЕЗОРБИРА ЧАСТИЦИТЕ ПРИМАМЛИВА ОТРОВА,
ДОБАВЕНА КЪМ ИНФУЗИОННИТЕ РАЗТВОРИ.
НЕ МОЖА ДА ОТСТРАНИ ВПИТИТЕ В НЕЯ КЪРЛЕЖИ НА СЪМНЕНИЯТА.
НЕ ДОЧАКА ДА ПРЕМИНЕ ТРИТЕ ПРЕКИ ДО НЕПОИСКАНА ПРОШКА -
ЧЕЗНЕШЕ ОТ ТОЗИ АКТ НА ЕКЗОРСИЗЪМ.
ОБТРИВАХА Я С ТИНКТУРА ОТ ЩИПЕЩА НЕБРЕЖНОСТ.
ПРИСИПВАХА Я С ФИНИ СТРУЖКИ СПРИХАВОСТ.
ИЗРЯЗВАХА ЧУВСТВО ПО ЧУВСТВО,
СТРОФА ПО СТРОФА,
СТОН ПО СТОН,
КЪС ПО КЪС.
С ОТРАБОТЕНА НЕБРЕЖНОСТ ЗАХВЪРЛИХА
ПЛАЦЕНТАТА НА ЛАСКАВИ МЕЧТАНИЯ,
ЗАДЪХАНИ КОПНЕЖИ, КОКЕТНИ ДРЪЗНОВЕНИЯ,
ВЪЛНУВАЩИ ПРОЗРЕНИЯ, СВЕТУЛЧИЦИ „ОБИЧАНЕ".
ПРОНИЗВАХА МЕ С МЪЛНИИ ГРОТЕСКТНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ.
КАК ПРОЯЖДАХА С ДРЕБНИТЕ СИ ЛУКАВСТВА
ЗВЕЗДНИЯ ПЛАЩ НА ВЯРАТА МИ!
ПЕДАНТИЧНО ЖУЛЕХА УСМИХНАТИТЕ МИ УСТНИ
С АБРАЗИВА НА НЕОДОБРЕНИЕТО.
ОПРОЩАВАХА МИ ДОБРОДУШНО СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРЕХОВЕ...
ДАЛИ СЕГА СЪМ СТАНАЛА БЕЗЧУВСТВЕНА И ПРИМИРЕНА,
ДАЛИ СА ЗАКЪРНЕЛИ СЕТИВАТА МИ?
НЕ! ОЩЕ ПОМНЯ БАВНОТО ПРОБУЖДАНЕ НА ЗАТЪПЕНАТА КАНЮЛА,
ПРИСВИТИТЕ ОЧИ НА ХЛАДНИТЕ МЪЖЕ,
В „САМАТА СВЯТОС" И „НЕВИННОСТ" ПРЕДРЕШЕНИ...
КАК КЪНТЕШЕ КУХО РАЗМЕННАТА МОНЕТА НА ДОВЕРИЕТО!
КОЛКО СГОВОРЧИВИ БЯХМЕ В СВОИТЕ МЪЛЧАНИЯ!
КОЛКО ЕДНАКВИ В РАЗЛИЧНОСТТА СИ!
ОТ ПЕПЕРУДЕНИЯ ПОЛЕТ ОСТАНА МИ ЕДИНСТВЕНО ПРАШЕЦЪТ.
ДНЕС С КРИСТАЛЧЕТА ВЪЗДУХ АЗ ИЗПИСВАМ ЛАКОНИЧНО
ПРЕД ОЧИТЕ НА ЖИВИТЕ: „ДО ПОИСКВАНЕ!" -
И ТУПВАМ КРОТКО В ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ НА ВРЕМЕТО.
ОПУСТОШЕНА И ИЗТОЩЕНА
СЕ СЛИВАМ С ВЯТЪРА.
ОПЯВАМ, КЪЛНА И БЛАГОСЛАВЯМ
МЪРТВИЯ ПЛОД НА СВОИТЕ ИЗМАМНИ ИСТИНИ
И ЧАКАМ В МЕНЕ ДА ПОКЪЛНЕ:
„СЕМЕТО НА СВЕТЛИНАТА", КОЕТО -
ЩЕ ДОНОСЯ...
2012, юли
Милена Белчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар