АЗ УМИРАМ И СВЕТЛО СЕ РАЖДАМ -
РАЗНОЛИКА, НЕСТРОЙНА ДУША,
ПРЕЗ ДЕНЯ НЕУМОРНО ИЗГРАЖДАМ,
ПРЕЗ НОЩТА БЕЗ ПОЩАДА РУША.
ПРИЗОВА ЛИ ДНИ СВЕТЛО-СМИРЕНИ,
ГРЪМВАТ БУРИ НАД ТЪМНО МОРЕ,
А ПОДИРЯ ЛИ БУРЯ - КРАЙ МЕНЕ
ВСЕКИ ВОПЪЛ И РОПОТ ЗАМРЕ.
ЗА ЗОРА ОГНЕСТРУЙНА КОПНЕЯ,
А СЛЕПИ МЕ С ЛЪЧИТЕ СИ ТЯ,
В ПРОЛЕТТА КАТО В ЕСЕН АЗ КРЕЯ,
В ЕСЕНТА - КАТО В ПРОЛЕТ ЦЪФТЯ.
НА БЕЗСТРАСТНОТО ВРЕМЕ В НЕСПИРА
ГАСНЕ МЪЛКОМ ЖИВОТ НЕЖИВЯН
И ПЛАЧЪТ МИ ЗА ПРИСТАН УМИРА,
НИЗ ВЕЛИКА ПУСТИНЯ РАЗВЯН.
Димчо Дебелянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар