ТЯ ВЕЧЕ ЦЕЛУНА АНТОНИЙ ПО МЪРТВИТЕ УСТНИ,
И СЪЛЗИ В МОЛБИ ПРЕД НОЗЕТЕ НА АВГУСТ ПРОЛЯ...
А БЯГАТ СЛУГИТЕ - НАД РИМСКИ ОРЛИ ЩЕ СЕ СПУСНЕ
НОЩТА ВЪН - СРЕД КЪРВИ И ЗАДУХ, И ТЕЖКА МЪГЛА.
И ВЛИЗА ПОСЛЕДНИЯТ... И ОТ ВИДА Й БОЖЕСТВЕН
ЗАМАЯН - ТЪЙ СНАЖЕН, И СИЛЕН - СМУТЕН ЗАШЕПТЯ: „РОБИНЯ... ЩЕ СТАНЕШ В ТРИУМФА МУ... В МАРША ТЪРЖЕСТВЕН..." НО ШИЯ НА ЛЕБЕД ИЗВИЛА,МЪЛЧИ ГОРДО ТЯ.
А УТРЕ, ДЕЦАТА Й - МЕЧ ЩЕ ПОСИЧА... КАКВО Й ОСТАВА
В СВЕТА ГРУБ, ОСВЕН КАТО В ЗЛАТНА ШЕГА,
ЗМИЯТА БЕЗЖАЛОСТНА - ЗНАК НА ПОСЛЕДНА ЗАБРАВА -
ДА СЛОЖИ НА СМУГЛАТА ГРЪД С РАВНОДУШНА РЪКА.
1940, Превод:
Димитър Горсов
Няма коментари:
Публикуване на коментар