ПРОКРАДНАТИ МИГОВЕ
БЪРЗАЙ СРЕД ПРОКРАДНАТИТЕ МИГОВЕ
ДА СЕ СКРИЕШ В МИСЪЛТА ЗА МЕН.
ТАМ ЩЕ ТЕ ОБГЪРНА СЪС ДОСТИГАНЕ -
СНЕЖНОБЯЛ, ПОДОБЕН НА САТЕН.
В ШЕПИТЕ ТИ ЩЕ ЗАПЪРХАТ ГЪЛЪБИ -
ТРЕПЕТИ ОТ ТВОЯ ЧИСТ КОПНЕЖ.
ДЪЛГО БИХ ТЕ СЪЗЕРЦАВАЛ... ДЪЛГО БИХ...
ТИХА РАДОСТ В ПРОЛЕТЕН ЦЪФТЕЖ.
В УСТНИТЕ ТИ ЩЕ ПРЕЛЕЯТ ИЗВОРИ -
ДУМИ, КАТО КАПЕЩА РОСА...
ЩЕ СИ ДЪХ - ЖАДУВАН РАНО, ПРИЗОРИ...
ЩЕ СИ КЪС НЕБЕ ОТ НЕБЕСА...
В ПОГЛЕДА ТИ ЩЕ ИСКРЯТ ЖЕЛАНИЯ,
А САТЕНЪТ В ТЯХ ЩЕ ПЛАМНЕ ЦЯЛ.
СКРИТА В МЕН - ДАРИ МИ СЪЗЕРЦАНИЯ!
СКРИТ У ТЕБ - НАВЕКИ БИХ ГОРЯЛ!
Ясен Ведрин
ПОРНОГРАФИЯТА ЖИВЕЕ В РАЗЦВЕТ
„Дълбоко се развратиха, както в дните
на Гавая. Затова Господ ще помни
беззаконието им, ще накаже греховете им."
Осия 9:9
И ПОРНОГРАФИЯТА ДНЕС Е ВЪВ РАЗЦВЕТ.
РАЗГОЛВАТ ПРЕЛЕСТИ ТЕЛЕСНИ НА ПАЗАРА.
КАКВО ПИЯНСТВО НА РАЗВРАТНИЯ ЕСТЕТ!
КАКЪВ ПРОКЛЕТ ГУЛЯЙ НА ПЛЪНСКАТА ПОКВАРА!
ПРОСВЕТА ГО НАРИЧАТ. ХА! ПРОСВЕТА - ДА!
НО ЛЮБОВТА НЕ Е НАУКА ЗА КРЕТЕНИ.
ТА КАК СМЕ ЛЮБИЛИ, СЪЗДАВАЛИ ДЕЦА
И КАК СМЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ НЕПРОСВЕТЕНИ?!...
ОТ БОГА НАЙ-БЕЗЦЕНЕН ДАР Е ЛЮБОВТА
И ОСКВЕРНЕН Е ТОЗИ, КОЙТО ГО ОПЛЮЕ.
С БЕЗЦЕРЕМОННОСТ БОЖИЯТА ПРАВОТА
БОТУШИ ВЕЧНО-ОГНЕНИ ЩЕ МУ ОБУЕ.
Естир
СЪВРЕМЕННА БАЛАДА
ПРИЯТЕЛЮ, ПОГЛЕД В ЛИЦЕТО МИ ВПИЛ,
ЗАСЛУШАЙ СЕ В МОЕТО СЛОВО:
БЕЗУМЦИ МЕ СТРЕЛЯТ ОТ УПОР И В ТИЛ
С НЕЗРИМО, НО СМЪРТНО ОЛОВО.
И... НИЩО! ВЪРВЯ БЕЗ УКЛОН И СМУТ
НАПРЕКО, НАПРЕКО, НАПРЕКО,
ПРЕЗ СМЪРТ И РОЖДЕНИЯ, ОГЪН И СТУД,
ЧЕ ТРЯБВА ДА СТИГНА ДАЛЕКО !
И В СВОЕТО ПРАШНО ОТ ПЪТ ОБЛЕКЛО,
ТРЪБАЧ БЕЗ ТРЪБА, ПРОРОКУВАМ:
ЩЕ СЕКНЕ, ЧОВЕКО, И ТВОЙТО ТЕГЛО,
КАКВАТО ЦЕНА ДА ТИ СТРУВА!
ПРИЯТЕЛЮ, БРАТКО, ТОВА ЗАПОМНИ,
КАЖИ ГО „МОЛБА" ИЛИ „ВОЛЯ":
ОТ БУЙНИ КОНЕ И НЕВЕРНИ ЖЕНИ -
СЪМ ПАДАЛ С ГЛАВАТА НАДОЛУ!...
СЛЕД МИГ ИЛИ ВЕЧНОСТ ИЗПРАВЯМ СЕ ПАК.
А ГРОХНА ЛИ В БЕЗДНИ ГРАНИТНИ,
ЖРЕБЕЦ ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ ИЗ БРОНЯ НА ТАНК
И С НЕГО ДЪХЪТ МИ ЩЕ ЛИТНЕ!
Богомил Трифонов
ЗАСЛУШАН В СМЪТНИТЕ СЛОВА
ЗАСЛУШАН В СМЪТНИТЕ СЛОВА
НА ПОЛУНОЩ, КОЯТО ГАСНЕ,
ПО ТВОИТЕ СЛЕДИ НЕЯСНИ
В ПРИТОМА ТРЪПНА И ЗОВА:
- ЛУНА, ЯВИ СЕ ВЪЗВИСЕНА
И В МОЯТА ДУША ВСЕЛИ
ПРИВЕЧЕРНИЯ ЗДРАЧ НА СЕНА
И ТИШИНАТА НА НЬОЙИ!
ЧЕ РОБ НА СИЛА НЕПОЗНАТА
/ КОГА И КАК СЪМ ЗАВЛАДЯН? /
АЗ БРОДЯ В СВОЯ ДРУМ, ПИЯН
ОТ ВИНОТО НА САМОТАТА.
1912
Николай Лилиев
