ТРЕВОЖНАТА МИ СЯНКА НЕ БУДИ,
ЧЕ В МОЯ СЪН ПРОБЛЯСВАТ ОЗАРЕНИ
БЕЗКРАЕН СВОД РАЗИСКРЕНИ ЗВЕЗДИ
И ДВЕ ОЧИ УСМИХНАТИ НАД МЕНЕ.
А ВЪН СА ТЕ, ТЪЛПИТЕ, ВЪН СА ТЕ,
ПОДГОНЕНИ ОТ СВОЙТА ВЕЧНА ЖАЖДА,
И ТЕХНИЙ БРОЙ В БЕЗУМИЕ РАСТЕ,
И ТЕХНИЙ БРОЙ - БЕЗУМИЕТО РАЖДА.
И КАТО ПРИСМЕХ НАД СВЕТАТА СКРЪБ,
И КАТО ПРИСМЕХ НАД ГРАДА ГОСПОДЕН,
ПРОВИСВА МЕСЕЦЪТ, ИЗОСТРЕН СЪРП,
В СЪРЦЕТО НА СВЕТА - ЗАБОДЕН...
Николай Лилиев
