ОДА ЗА НАРМАЛНИТЕ
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
НЕ ВЯРВАМЕ В БОГА, А В СЕБЕ СИ.
НИМА ТОЙ МОЖЕ ДА НИ ПЛАТИ СМЕТКИТЕ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
РЯДКО ВЛИЗАМЕ В ЦЪРКВА
НИМА ТАМ НЕ СПОРЯТ ЧИЯ ВЯРА Е НАЙ-ВЯРНА?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
МЪДРО СЕ ПАЗИМ ОТ ЦЪРКОВНИ РЕЛИГИИ.
НИМА ТЯХНАТА ЦЕЛ НЕ Е ДА НИ ДЪРЖАТ В ПОДЧИНЕНИЕ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
СТРАНИМ ОТ ТЕЗИ, ДЕТО ГОВОРЯТ ЗА ВЯРАТА.
НИМА РАЗБИРАНИЯТА ИМ НЕ СА ФАНТАСТИЧНО ОПАСНИ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
НЕ ОБРЪЩАМЕ ЛЯВА СТРАНА, АКО НИ УДАРЯТ ПО ДЯСНАТА.
НИМА Е ХРИСТИЯНСКО ДА МИСЛИШ ПОРАЖЕНИЧЕСКИ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
РЯДКО ДАВАМЕ МИЛОСТИНЯ.
НИМА ПРОСЕЦИТЕ НЕ СА ПРОСТО ИЗМАМНИЦИ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
УБИВАМЕ НЕЖЕЛАНИТЕ ДЕЦА ОЩЕ В ЗАРОДИШ.
НИМА Е ПО-ХУМАННО ДА ГИ ОСТАВИМ В ДОМ ЗА СИРАЦИ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
РЯДКО ПРОЩАВАМЕ, АКО БЪДЕМ ГРОЗНО ОБИДЕНИ.
НИМА ТОВА НЕ БИ БИЛО ПРОСТО СЛАБОСТ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ИЗПОВЕД.
НИМА ИМА КАКВО ДА ИЗПОВЯДВАМЕ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
СМЕ ГОРДИ С УСПЕХИТЕ СИ.
НИМА ГОРДОСТТА Е ПОРОК?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
ВЕЧЕ НЕ СКЛЮЧВАМЕ БРАК.
НИМА ТОЙ НЕ Е ПРОСТО ФОРМАЛНОСТ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
ОТДАВНА НЕ ЦЕНИМ ДЕВСТВЕНОСТТА СИ.
НИМА ТЯ НЕ Е ПРОСТО ОТЖИВЕЛИЦА?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
СМЕ АГРЕСИВНО-КОМБИНАТИВНИ И ПРОБИВНИ.
НИМА ТОВА НЕ Е ЗАЛОГЪТ НИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
СМЕ ХРИСТИЯНИ ПО ИСТОРИЧЕСКИ ПРИЧИНИ.
НИМА ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО?
НИЕ, НОРМАЛНИТЕ
ПРОСТО СМЕ ПО-ДОБРИ ОТ ДРУГИТЕ.
ЗАЩОТО СМЕ СИ НОРМАЛНИ!
... А, ДАЛИ Е НОРМАЛНО - ДА СМЕ ТОЛКОВА НОРМАЛНИ?...
Десислава Шаркова
АЗ НЕ ИЗВИКАХ ОТ ВЪЛНЕНИЕ
АЗ НЕ ИЗВИКАХ ОТ ВЪЛНЕНИЕ,
АЗ НЕ ЗАПЛАКАХ ОТ ЛЮБОВ,
НЕ ПАДНАХ, МАЙКО, НА КОЛЕНЕ,
КОГАТО ТВОЯТ ВЛАСТЕН ЗОВ
ПРОНИЗА МОЙТА БЕДНА СТРЯХА
И ОЗАРИ БЕЗЛЮДНИЙ КЪТ,
ОТГДЕТО, БЕЗНАДЕЖДНА, ПЛАХА,
ДУШАТА СВИ ПО СВОЯ ПЪТ.
НЕ ЗНАЕХ ТВОЯ МИР ЛИ ЛЮБЯ
И ТВОЯТА БЕЗБРЕЖНА ШИР,
НО ЗНАЕХ, АКО ТЕ ИЗГУБЯ,
ЧЕ ТИ ЩЕ СТАНЕШ МОЙ КУМИР,
И ТРЪГНАХ ГУЗНО СРЕД ТЪЛПИТЕ,
БЕЗСИЛЕН ДА ГИ ОТРЕКА,
И ЕТО, ПЛИСКАТ МЕ ВОДИТЕ
НА ЛЕГЕНДАРНАТА РЕКА!
ТАМ ВАРДАР ПЕЙ, ВЪЗДИША, СТЕНЕ,
ОГЛЕДАЛ ХИЛЯДИ СЛЪНЦА,
И БЛАГОСЛАВЯ ДРУЖНО С МЕНЕ,
РОДИНО, ТВОИТЕ ДЕЦА,
КОИТО БУРЯТА ЦЕЛУНА,
И МИТРОЛЬОЗАТА ЛЮЛЯ,
В ПРЕГРЪДКАТА НА НОЩ БЕЗЛУННА,
СРЕД ВЛЕДЕНЕНИТЕ ПОЛЯ.
И ТАЯ ПЕСЕН ВДЪХНОВЕНА
РАЗНАСЯТ ВОЛНИ ВЕТРОВЕ
НИЗ ТВОЯТА ЗЕМЯ СВЕЩЕНА,
КОЯТО ВСИЧКИ НАС ЗОВЕ -
ДА МРЕМ СЪС СВЕТЛАТА НАДЕЖДА
НА НАШИТЕ СВЕТИ ДЕДИ,
ЧЕ ТВОЯТ БОГ ЩЕ СЕ ОГЛЕЖДА
НА ВАРДАР В БЪРЗИТЕ ВОДИ.
Николай Лилиев
ДОКАТО НЕ ОТВЪРНЕШ ТИ ПОГЛЕД
ДОКАТО НЕ ОТВЪРНЕШ ТИ ПОГЛЕД В САМОТНО СЪМНЕНИЕ,
НЕ РАЗТРЪГНЕШ ТЪГАТА НА ПОЯСА ДЕВСТВЕНО-БЯЛ -
ЗА ДА ВИДИШ ЖЕНАТА, КОЯТО С ГЪРДИ УМОРЕНИ Е -
В ОГЛЕДАЛОТО - ГОЛИТЕ ВОПЛИ НА ПЛЪТСКА ПЕЧАЛ...
В НЕГО ЩЕ ЗАМИНА С ПУСТИННА ПЕЧАЛ КЪМ УМОРИТЕ - ПО РЕКИТЕ СТЪМЕНИ, ТАМ ДОЛУ, КЪМ НОВИ СТРАНИ;
ВРЪХ ПЛАТНОТО МИ - ГЕРБЪТ ТРАГИЧЕН НА КОНКВИСТАДОРИТЕ:
ЧЕРЕН ЛЕБЕД С ГЪРДИ РАЗТОПЕНИ В ГОРЯЩИ ВЪЛНИ.
И ЩЕ МИНА ГОРИ - В ТЯХ РАЗСЕЯНИ ДИВИ СЕЛЕНИЯ,
С ПЪРВОБИТНА УТЕХА И СКРЪБ - А ПО ТЪМНИЯ БРЯГ
ГОЛОБЕДРИ ДИВАЧКИ, С ОЧИ УМОРЕНИ В КОПНЕНИЕ,
ЩЕ ВИДЯТ НА БЕЗУМНАТА ЯХТА ВЪЗТОРЖЕНИЯ БЯГ.
И ВИСОКО НАД СИНИ ЛАВИНИ И ТЯГОСТНИ ГЛЕТЧЕРИ
ТЪМНИЙ СТРАХ НА ПРЕКЛОННИ ВУЛКАНИ ЩЕ ГРЕЙ БЕЗ ПРИВЕТ;
И ТРЕВАТА ПОВЯХНАЛА НА БЕЗПРИЮТНИТЕ ВЕЧЕРИ
В МОЙТЕ ПОГЛЕДИ ГОРКО ЩЕ ГАСНЕ - БЕЗ ЗОВ, БЕЗ ЗАВЕТ.
ПЛАМВАТ РОЗИ ПРЕД НАС И ЗВЕЗДИ В ТОЗИ ЧАС СРЕД ТАЛАЗИТЕ:
ВСЕКИ СЪН ЩЕ ЗЪРНЕ ОБЕЩАНИЯ БЯЛ ХАНААН!
ВСЯКА ЗЛОБНА ЛЮБОВ, ЛЮБОВТА, СЪЧЕТАНА С ОМРАЗАТА,
ЩЕ РАЗЛЮШКА НА СВОИТЕ ЦИМБАЛИ ВЪЗТОРГА ЗАСМЯН.
АЗ ПРОЗИРАМ - УТЕХА В ДУШАТА МИ, БУЙНО РАЗЛИСТЕНА
И СТРАНА БЕЗ СТРАДАНИЕ - ТАМ! - ПОД СПОКОЙНА ЗОРА,
ДЕТО НЯМА НИ ЗЛО, НИ ДОБРО, НИ ЛЪЖА, НИТО ИСТИНА -
САМО ПРОСТА ДУША, ПРОСТА РАДОСТ И ПРОСТА ИГРА.
И СЛЕД МНОГО УСМИВКИ - РАЗГАТНАЛ СКРЪБТА НА МИРАЖИТЕ -
АЗ ВИ ПИТАМ: - ПОДАЙТЕ! ПОДАЙТЕ МИ ЯСНИЙ ПОТИР!
- О КАРТИНИ БЕЗ ПЛЪТ НА ЖЕНА, ДАЛИ ВИЙ ЩЕ МИ КАЖЕТЕ
ДУМИ ТАЙНИ НА УТЕХА И РАДОСТЕН МИР?...
Гео Милев
МОЛИТВА
НЕ МЕ ЗАБРАВЯЙ, БОЖЕ, ЗАЩОТО МНОГО СТРАДАМ.
НАТЕГНАЛ ОТ ВЕРИГИ, ЛЕЖА В ЗАТВОРА ХЛАДЕН.
ВСЕМИЛОСТИВИ БОЖЕ, СЪС СЪЛЗИ АЗ ТЕ МОЛЯ
ДА МЕ ИЗБАВИШ СКОРО ОТ МОЯТА НЕВОЛЯ,
НЕ МЕ ОСТАВЯЙ ОЩЕ ВЪВ МЪКА И ЗАБРАВА,
ЧЕ ВЕЧЕ СЪМ ОТПАДНАЛ, ИЗМЪЧЕН И СМУТЕН,
И НЕМОЩТА МИ РАСНЕ И ГАСНАТ УМ И ЗДРАВЕ,
ЧЕ В РАНИ ТЪНЕ ВСИЧКО И ДУХ, И ТЯЛО В МЕН.
РОДА ЧОВЕШКИ, БОЖЕ, ИЗКУПЕН БЕ С КРЪВТА ТИ,
В ТЪМА КЪДЕТО БЯХА, ТАМ СВЕТЛИНА ИЗПРАТИ,
ТИ, КОЙТО СИ ДАРЯВАЛ УТЕХА И ПОЩАДА,
ОСВОБОДИ МЕН, РОБА, ЗАХВЪРЛЕН В МРАК И ПРАХ,
ПОКАЯЛ СЕ, ТЪЙ КАКТО ТИ, БОЖЕ, ЗАПОВЯДА,
МАКАР ЧЕ СЪМ ПО-МНОГО ЗАСЛУЖИЛ С МОЯ ГРЯХ!...
Превод:
Александър Муратов
ЗАЯДЛИВО
СМЪРТТА - ТАЯ РАЗВРАТНА КРАДЛА,
СНОЩИ ПАК СЕ ВЪРТЕШЕ НАОКОЛО.
В ЕДНАТА РЪКА СЪС СРЕБЪРНА БРАДВА.
В ДРУГАТА - С ТЕАТРАЛЕН БИНОКЪЛ.
ЯВНО ПАК Е НАДНИЧАЛА ПУСТАТА -
ДА ВИДИ ТВОЕТО МЪЖКО ТЯЛО.
АКО СИ СПОМНЯШ, ПЕРДЕТО СПУСНАХ
И НАМАЗАХ С КРЕМ ОГЛЕДАЛОТО.
ТИ СЕ ХВАНА ОТЛЯВО. ПРЕСВИ СЕ.
ОЗЪБИХ Й СЕ, ЗАЩОТО ЗНАМ,
ЧЕ ТЕ ОПАЗИХ ОТ СТО АКТРИСИ...
НА ТАЯ „БАБА" ЛИ ЩЕ ТЕ ДАМ?!...
Камелия Кондова
ТВЪРДЕ МАЛЪК ОТРЯЗЪК ОТ ВРЕМЕТО НОСИ ЧОВЕКЪТ.
ТВЪРДЕ ДРЕБЕН ПОДАРЪК Е ТОЗИ ЕДИНСТВЕН ЖИВОТ.
ПОСЛЕ - ЛЕКА МУ ПРЪСТ - И ПРЪСТТА МУ Е ЛЕКА...
ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕКЪТ... ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕКЪТ РОБОТ.
НИТО ЧУВСТВА БИ ХАРЧИЛ ДА МИСЛИ ЗА СВОЯТА КОНЧИНА,
НИТО БИ СЕ ОБРЪЩАЛ ДА ГЛЕДА ЗАХЛАСНАТ НАЗАД,
НИТО ВРЕМЕ БИ ГУБИЛ ЗА ГРЕШКА ДА ТЪРСИ ПРИЧИНА
И СЪС ВРЕМЕ В РЪЦЕ, БИ ИЗГЛЕЖДАЛ НЕСМЕТНО БОГАТ.
ЕХ, ДА БЕШЕ ЧОВЕК ПОДЧИНЕН НА КОМПЮТЪРНИ НРАВИ,
КОЛКО СМЕЛО И ЛЕКО БИ СКОЧИЛ В КОСМИЧЕН ПОТОК.
НО ТОГАВА ОТ ВРЕМЕТО ЩЕШЕ ЛИ ВЕЧНОСТ ДА ПРАВИ
С БЕЗРАЗСЪДСТВОТО ЗЕМНО - ДА СТРАДА ПРИ ВСЕКИ УРОК?!
1986, октомври
Пролет Овасян
РЪКОПИС
ТОВА Е ЕПОС НА КРЪВТА.
ТИ ВЛИЗАШ, НО СИ ДОСТИЖИМ.
ЗАЩОТО Й ПРИНАДЛЕЖИШ,
ЗАЩОТО Й ПРИНАДЛЕЖИМ.
ТРЕВАТА НЕ Е ЗНАК...
БИТИЕТО НИ ЩЕ ПРОЦЪФТЯВА...
СРЕД СВЕТОВЕ НЕМУЗИКАЛНИ
ТЪГАТА НИ ЩЕ БЪДЕ СЛАВА.
ЩЕ БЪДЕМ СМЪРТНИ МНОГО ДЪЛГО
И НЕЖНИ КАТО БОГОВЕ.
НО ПУБЛИКАТА НИ ЩЕ БЪДЕ
ОТ ВКАМЕНЕНИ ВЪРХОВЕ.
ЗАЩОТО ДРУГОТО Е СИМВОЛ
НА УЯЗВИМАТА НИ МИСЪЛ,
ЗАЩОТО ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ
Е НАШИЯ СЪДБОВЕН ПИСЪК...
ЗАЩОТО ПОСЛЕ И ОТВЪД
КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АЗ НЕ ЗНАЯ.
НО ЕПОСЪТ НИ НА КРЪВТА
ЩЕ БЪДЕ ЕПОС - НА БЕЗКРАЯ...
Николай Дойнов
СТИХ НА ПРОЗОРЕЦА
БЯЛ ПРОЗОРЕЦ. ЛЪЧИ. КРАСОТА.
ЗВЪН НА ОБИЧ И ЩАСТИЕ В СИНЬО.
РАЗСЪБЛЕКЛИ ДЕБЕЛИ ПАЛТА
СТАРИ ЧУВСТВА ПРОЗИРАТ КОПРИННО.
ПАК ТАНЦУВАТ С КОПНЕЖ - МЕНУЕТ,
ТОПЛИ ПОГЛЕДИ - СЛЪНЧЕВО ЖИВИ,
А ЗВЪНЛИВО ПЕРО НА ПОЕТ
ПИШЕ СТИХ ВЪВ ДУШИТЕ ЩАСТЛИВИ.
АЗ СЪМ РИТЪМЪТ. РИМА СИ ТИ.
ПРОЛЕТТА НИ ТВОРИ СТИХОПЛЕТНО.
ИЗЛЕТЯ ЛИ - СЛЕД МЕН ПОЛЕТИ
И МЕ СЛЕДВАЙ В БЕЗКРАЯ УСЕТНО...
Ясен Ведрин
ДУШАТА МИ
ДУШАТА МИ - ЗАДРЪСТЕН ТЪМЕН КЛАДЕНЕЦ,
НЕ ПУСКА ВЕЧЕ, КАПЧИЦА НЕ ПУСКА.
С ГОДИНИ ХВЪРЛЯНИ И НЕИЗВАДЕНИ,
ЛЕЖАТ ПО ДЪНОТО Й МЪРТВИ МИСЛИ, ЧУВСТВА.
ЛЕЖАТ КУП НЕРАЗЛОЖЕНИ УДАВНИЦИ
С ЛИЦА И ИМЕНА НА СВИДНИ ХОРА.
ДРЪНЧИ НАПРАЗНО КОФАТА И БАВНО ВСЕ
БЕЗ КАПЧИЦА ВОДА СЕ ВРЪЩА ГОРЕ.
А БУЕН ИЗВОР БЛИКАШЕ В НЕДРАТА ТАМ.
И НЯКЪДЕ ВЪВ ЗАСУХА И ЖЕГА,
КЕРВАНИ ЖАДНИ ДРУМНИЦИ, ИЗПРАТЕНИ
ОТ ЖАЖДАТА СИ, СПИРАНА КРАЙ НЕГО.
НИМА ИЗРИХА КЛАДЕНЕЦА, ИЗВОРА?
НИМА ВЪВ ЖАЖДАТА СИ ВСЕ НЕУТОЛЕНА,
ТЕ ВСИЧКАТА МИ ВЛАГА ТЪЙ ИЗБЛИЗАХА,
ЧЕ НЕ ОСТАНА КАПЧИЦА ЗА МЕН?
ПРОКЛИНАМ СЕ ЗА СВОЙТО, БЕЗПОЩАДНОТО,
ЧОВЕКОЛЮБСТВО, ТО ГНЕВА МИ РАЖДА.
ЖЕСТОКО Е ДА БЪДЕШ ХОРСКИ КЛАДЕНЕЦ,
ДО КОЙТО ДА УМРЕШ НАКРАЙ ОТ ЖАЖДА!...
Дамян Дамянов
