ЗАЛЮЛЕЙ МЕ, ВЗЕМИ МЕ
ВЪВ СВОЯТА ЛЮЛКА ПРОЗРАЧНА И ЧЕРНА -
ДОПУСНИ МЕ ВЪВ СЕБЕ СИ, НОЩ.
НЕКА ВИДЯ, КАК СВЕТЯТ СЛЕДИ ОТ КРИЛАТА НА ПТИЦИ,
НАРЯЗАЛИ ЧЕРНИЯ ВЪЗДУХ НА СВЕТЛИ ВИДЕНИЯ,
НЕКА ЧУЯ ПЕСЕНТА НА КЪРТИЦИТЕ,
С НОТИ КАТО ПРЕЗРЕЛИ ЧЕРЕШИ...
НЕКА СЕ ГМУРНА ВЪВ ЧЕРНИТЕ ТИ АРОМАТИ,
ДА ДОПЛУВАМ ДО ЖАЛБАТА ТИХА НА СОВАТА
И ДА ПОСЛУШАМ КАК КАПЯТ
СЪЛЗИТЕ НА ЧЕРНАТА, ТОПЛА СКАЛА...
НОЩ, ОТ ЗВЕЗДИ ИЗРАНЕНА, ИЗДРАСКАНА
ОТ НЕЖНИТЕ НОКТИ НА ВЯТЪРА,
ОТ ВИКА НА ЕЛЕНИ РАЗКЪСАНА -
НЕКА ВЛЯЗА ВЪВ ТЕБ, НЕКА ИДА ДО ТАМ,
ОТКЪДЕТО ИЗВИРА ПЕСЕНТА НА ТРЕВИТЕ,
И ОЩЕ НАВЪТРЕ, И ОЩЕ -
ТАМ, КЪДЕТО ДАЖЕ ТИ НЕ ЗНАЕШ
КАКВО ИМА, НОЩ...
Валентина Радинска
Няма коментари:
Публикуване на коментар