МОЙ ГОСПОДИ, ДО БОЛКА ТЕ ОБИЧАМ
„Защото никой от нас не живее за себе си
и не умира за себе си. понеже, ако живеем,
за Господа живеем; и ако умираме, за
Господа умираме. И тъй: живеем ли,
умираме ли, Господни сме. Защото Христос
затова умря и оживя, за да господства
над мъртвите и живите!"
Из: Посл. на св. ап. Павел към римляните
НЕ МЕ ОСТАВЯЙ, БОГ НАД БОГОВЕТЕ,
БЕЗ НЕЖНИЯ СИ ДОПИР В ТОЗИ СВЯТ НА СКРЪБ!
СИЯНИЕТО ТИ НАД МЕН ДА СВЕТИ!
ГАЛЬОВЕН ИЛИ СТРОГ, ЗА МЕН СИ СВЯТ И СКЪП.
НЕ МЕ НАКАЗВАЙ С ПРАЗНОТА В СЪРЦЕТО,
БЕЗ ТЕБ ОТРОВНА Е И КАПКАТА ЖИВОТ,
БЕЗ ТЕБ СЕ ДАВЯ В ЛОКВА СРЕД ПОЛЕТО,
А С ТЕБ И В ОКЕАНА - ИМА БРОД.
СЪС ТЕБ САМОТНИ И СИРАЦИ НЯМА.
НЕВИДИМ СИ, НО С ТРЕПЕТ ТЕ УСЕЩАМ АЗ
И С ЦЯЛОТО СИ СЪЩЕСТВО ИЗЛЯНО
ЖАДУВАМ ТЕБ И ДИРЯ ТЕ С ПРИЗИВЕН ГЛАС!
МОЙ ГОСПОДИ, ДО БОЛКА ТЕ ОБИЧАМ!
ИЗПЪЛВАЙ МЕ С КРИЛАТАТА СИ ПЪЛНОТА!
МАКАР ДУХЪТ МИ В СЛОВОТО ДА СРИЧА,
ПАК ИСТИНИТЕ ТИ - ДОКРАЙ ЩЕ ИЗЧЕТА.
Естир
Няма коментари:
Публикуване на коментар