СТАРЕЦЪТ И ГРАДЪТ - ЯСЕН ВЕДРИН

                      СТАРЕЦЪТ   И   ГРАДЪТ

 

       КУЦУКА  СТАРЕЦ  С  БОЛНОТО  СИ  ТЯЛО.
С  ТЪГА  В  ОЧИТЕ  ГЛЕДА  КЪМ  ГРАДА,
ВЪВ  КОЙТО  ЯВНО  ВРЕМЕТО  Е  СПРЯЛО
И  ЗИМАТА  ОСТАВА  СИ  С  ЛЕДА.

       ПО  КЪЩИТЕ  ПРЕМИНА  -  КАТО  СЯНКА.
ПОТЪРСИ  МАЛКО  ОБИЧ  И  ПОДСЛОН.
БРАДЯСАЛ,  СЪС  ПРЕГЪРБЕНА  ОСАНКА,
И  ИЗПОЯДЕН  ОТ  МОЛЦИ  БАЛТОН.

       ОТПЪДИХА  ГО  ГРОЗНО.  КАТО  КУЧЕ.
ЗАПАЗИХА  СИ  ТОПЛИЯ  УЮТ.
НА  МИЛОСТ  НЯКАК  СТАРЕЦЪТ  НЕ  СЛУЧИ.
ОСТАНА  НЕПРИЕТ  И  НЕДОЧУТ.

       ПРЕДЛОЖИ  ИМ  ДУШАТА  СИ  ГОРЕЩА
И  СТИХОВЕТЕ  В  СТАРИЯ  ТЕФТЕР.
ЗА  МАЛКО  ХЛЕБЕЦ  И  ПАНИЦА  ЛЕЩА.
ЗА  КРАТЪК  СЪН  В  МАЗЕ  ИЛИ  КИЛЕР.

       НАКРАЯ  ТРЪГНА.  БЛЕДЕН  И  СЪСИПАН.
ИЗЛЕЗЕ  ТЪЙ  ДО  КРАЯ  НА  ГРАДА.
И  В  ШЕПИТЕ,  КАТО  ДЕТЕ  -  ЗАХЛИПА,
ПРОСКУБВАЙКИ  ТРЕПЕРЕЩА  БРАДА.

       НО  ЕТО,  ЧЕ  НЕБЕТО  СЕ  ОТВОРИ
И  СЛЕЗЕ  АНГЕЛ  С  БЛЯСКАВИ  КРИЛА.
НА  СТАРЕЦА  ТЪЙ  МИГОМ  ПРОГОВОРИ.
РЪКА  ПРОТЕГНА,  РЕЧЕ  МУ:  „ЕЛА!"

       ИЗХЛУЗИ  СЕ  БАЛТОНЪТ  СЪС  ТЕФТЕРА.
И  ПОЛЕТЯХА  -  АНГЕЛ  И  БЕДНЯК.
НЕБЕТО  СКРИ  ГИ,  А  ГРАДЪТ  НЕВЕРЕН  - 
ПОТЪНА  В  ГЪСТ  И  НЕПРОГЛЕДЕН  МРАК...

Ясен  Ведрин