ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ
ПРИЛИЧАШ НА МАЛКО ЗВЕРЧЕ
С ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ.
АХ, МИЛО ДЕТЕ,
РЪКАТА, КОЯТО ПОСЕГНА КЪМ ТЕБ,
НЕ СЯНКА КАПАННА ТИ НОСИ,
А СЛЪНЦЕ ЗА ТЕБЕ ДЪРЖИ,
НЕ С ПРЪСТИ ЖЕЛЕЗНИ ПОСЯГА,
А С НЕЖНИ ЛЪЧИ. НА ТЕБЕ СЕ МОЛИ!
НЕ ЧУВАШ, НЕ ВИЖДАШ...
ДА МОЖЕХ ДА СРЕЩНА ЛОВЕЦЪТ БЕЗГРИЖЕН,
ПРОСТРЕЛЯЛ ТЕ С ДУМИ ЛЪЖЛИВИ...
УВИ!
ПРИЛИЧАШ НА МАЛКО ЗВЕРЧЕ,
С ДВЕ ТЪЖНИ СТРАХЛИВИ ОЧИ...
Иля Велчев
ПОСВЕЩЕНИЕ
ЗАЩО Е ТЪЙ ПЕЧАЛНА МОЯТА ПЕСЕН?
ЗАЩО СА ТЪЖНИ МОИТЕ СЛОВА?
ТРИ НЕЩА В МИСЛИ, БЯХ НАД ТУЙ УНЕСЕН,
ТРИ НЕЩА, НАД ТОВА, ВСЕ БИХ ГЛАВА.
НО ВСЯКО УТРО ТАЗ ЕНИГМА МЪТНА
НЕРАЗГАДАНА СРЕЩАШЕ ДЕНЪТ...
И НИВГА НЕ МОЖАХА - НИТО СМЪТНА -
ОТГАТКА МОЙТЕ МИСЛИ ДА ДАДАТ -
ЗАЩО Е ТЪЙ ПЕЧАЛНА МОЙТА ПЕСЕН?
И ДНЕС ТОЗ ВЪПРОС НЕРАЗРЕШЕН,
И ДНЕС ОТВЕТЪТ НЕГОВ Е НЕЛЕСЕН,
И ДНЕС, КАТ НЯКОЙ СФИНСК СТОИ ПРЕД МЕН...
Гео Милев
МЕФИСТО
РАЗКАЗА МИ ДЯВОЛА, СТАРИЯ ДЯВОЛ,
ЗА СВОЙТА ФАТАЛНА ЛЮБОВ.
ЗА БЕЛИЯ, ЧУДНИЯ АНГЕЛ,
ЖЕНАТА ОТ РАЙСКИЯ БЛЯН.
УЧУДИ МЕ ДЯВОЛА, ЧЕРНИЯ ДЯВОЛ,
ТОЙ ИМАЛ ЧОВЕШКО СЪРЦЕ.
ОЧИТЕ СИ СТРАШНИ ПРЕВЪРНАЛ В ДВЕ ЛИРИ,
ОТ АДА БЕРЯЛ Й ГОРЕЩИ ЦВЕТЯ.
ЦЕЛУНАЛ ГО АНГЕЛА - ЗАХАРНО-СЛАДКО,
ДУШАТА ПО АНГЕЛСКИ ВЗЕЛ.
И ПЛЕСНАЛ С КРИЛЕТЕ СИ БЕЛИ,
ОТЛИТНАЛ СЪВСЕМ ПО ЧОВЕШКИ И ЖЕНСКИ -
СЪС МОДНИЯ ГОСПОД
КЪМ НОВА ЛЮБОВНА ЗВЕЗДА.
МОЙ МИЛИ, МОЙ БЕДНИ МЕФИСТО,
ОТИДЕ СИ АНГЕЛА С ДРУГ.
ЛЮБОВ, ЛЮБОВ,
КОЯТО ДЯВОЛА ПРЕВРЪЩАШ В АНГЕЛ,
А АНГЕЛА ВЪВ САТАНА...
Иля Велчев
НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
ТИ НЕ СИ ВЕЧЕ БЕДЕН, БЕЗДОМЕН. -
ТИ НЕ СИ ПОБЕДЕН И САМИН.
ТВОЯ ДОМ Е СЪРЦЕТО НИ ОГНЕНО,
ТВОЙТО СКЪПО БОГАТСТВО СМЕ НИЙ.
ДНЕС ВЪЛШЕБНИ СА НОЩИТЕ ЛУННИ,
АЛА НИКОЙ НЕ СТРАДА ПО ТЯХ.
ДНЕС СЕ РАЖДАТ ПОЕТИ НА БУНТА
И СЕ БОРЯТ ЗА РАДОСТ И ХЛЯБ.
ТОЗИ СВЯТ, КОЙТО ПОДЛО ПОПРЕЧИ
ДА ЖИВЕЕШ ЩАСТЛИВ И МОГЪЩ,
ЩЕ ИЗТРЪПНЕ ПРЕД СТРАШНИЯ ГЛЕТЧЕР
НА ВЕЛИКАТА ЖАЖДА ЗА МЪСТ.
НИЙ ЗА ТЕБ И ЗА ВСИЧКИ РОДЕНИ,
С МНОГО УСТРЕМ И МНОТО ЛЮБОВ,
А УБИТИ ОТ ХИТРОТО ВРЕМЕ,
РАЗРУШЕНИ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ -
ЩЕ ОТВЪРНЕМ. СЪДБАТА НИ ДЕБНЕ.
ТЪМНИ СЕНКИ ОТВРЕД НИ СЛЕДЯТ,
НО КЪМ СВЕТЛИ, ГОЛЕМИ ПОБЕДИ
ВОДИ НАШИЯ ПЪТ.
1939
Александър Геров
УТРЕ
ТИ ЖИВЕЕШ В МАЛЪК ДОМ, ОТВЪД
ГРОМОЛА, СПЛЕТНИТЕ, СУЕТАТА,
ВГЛЕДАН КАК БЕЗКОРИСТНО ДЪЖДЪТ
ОБЕЦИ ДАРЯВА НА ЛИСТАТА.
НО ТЕЖИ ТИ ЯРОСТНА ЛЮБОВ.
МЪЖЕСТВО В РЪЦЕТЕ И ОЧИТЕ.
С КРЪВ СЕ ХРАНИ ТОЯ ВЕК СУРОВ
И КРЕЩЯТ НА МАЙКИТЕ СЪЛЗИТЕ.
ЧАКАТ ТЕ СЛОВА, СЪРЦА, ДЕЛА.
ЗАРЕВО ОТ ПЕСЕН И УСМИВКА.
ГРАДОВЕТЕ ЧАКАТ. И СЕЛА.
РАБОТА БЕЗ РОПОТ, БЕЗ ПОЧИВКА.
ЗАТОВА СИ УГЛЪБЕН И СТРОГ.
УТРЕ... УТРЕ ЩЕ УДАРИ ГОНГ!
Богомил Трифонов
СЕРАНИЛЯ
НЕ ЗНАМ, МАКАР И БОСА,
ДЕВОЙКАТА С ХУБОСТ ЯРКА
КАТО ОНАЗ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОКОСА.
ПО ПЪТЯ, ЩО СЕ ВИЕ
ОТ КАЛАТРАВА ГОРЕ
ЗА КЪМ СВЕТА МАРИЯ,
МЕ ДРЯМКАТА ОБОРИ,
ПОПАДНАХ В МЕСТНОСТ КОСА,
ДЕ ЗЪРНАХ В ПЛАДНЯ ЖАРКА
КРАСИВАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА.
В ЗЕЛЕНАТА ЛИВАДА
СЪС ШИПКИТЕ, С ЦВЕТЯТА
ВЕДНО С ПАСТИРИ МЛАДИ
НАГЛЕЖДАШЕ ЧЕРДАКА
И СЯКАШ МЕ МАГЬОСА:
ТА МОЖЕХ ЛИ ПОВЯРВА,
ЧЕ БЕШЕ ТЯ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА?
НЕ БИ МИ СЕ СТОРИЛА
И РОЗАТА УХАННА -
ТЪЙ ХУБАВА И МИЛА,
ДА БЯХ ВИДЯЛ ПО-РАНО
ВИСОКА, РУСОКОСА
СРЕД ТОЛКОЗ ЦВЯТ И ШАРКА
ЧАРОВНАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА.
НЕ БИВАШЕ ДА ГЛЕДАМ
ТЪЙ ЧАРА САМОРОДЕН,
ЩОМ ИСКАХ С НЕЯ РЕДОМ
ДА БЪДА АЗ СВОБОДЕН.
ЗАДАДОХ Й ВЪПРОСА
ЛУКАВО, НО СЪС МЯРКА:
„ГДЕ МЛАДАТА КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА?..."
ОТВЪРНА МИ ЗАСМЯНО:
„ДОБРЕ ДОШЛИ ПРИ НАС!
НО ВАШТА ЦЕЛ ОТРАНО
ДОБРЕ ОТГАТВАМ АЗ.
НЕ ЩЕ ДА ЗНАЙ КАКВО СА
ЛЮБОВ И ЛАСКА ЖАРКА
ОНАЗИ ТАМ КРАВАРКА
ОТ СЕЛО ФИНОХОСА."
Превод:
Атанас Далчев и
Александър Муратов
ВЕЧЕРЕН СПОМЕН
НЕ БЯХ ТЕ ВИЖДАЛ ДЪЛГО ВРЕМЕ. ЕТО,
ТИ МИНА ДНЕС В ПОСЪРНАЛАТА УЛИЦА.
НАД ТЕБЕ В ЗДРАЧА СВЕТЕШЕ НЕБЕТО,
А МОЯ СТИХ И СКРЪБЕН ВИК НЕ ЧУЛИ ТИ.
ОЧИТЕ ТИ СА СИНИ КАТО НЯКОГА:
ОЧИТЕ ТИ В МЕНЕ СА СЕ ВГЛЕЖДАЛИ
И КРИНОВЕТЕ В ЗДРАЧА СЕ НАВЕЖДАЛИ,
И СЛУШАЛИ НИ В ПАРКА ДА ПРИКАЗВАМЕ.
ЗА МЕН ДАЛИ ПОНЯКОГА СИ СПОМНЯШ?
НЕ ЗНАМ ТОВА, НО АЗ НЕ ТЕ ЗАБРАВИХ.
БЕЗМЪЛВНО, СКУЧНО ДНИТЕ ПРЕМИНАВАТ -
АЗ НЕУСЕТНО ЗАЖИВЯХ СЪС СПОМЕНИ.
С КОГО ЩЕ СЕ РАЗХОЖДАМ ВЕЧЕ ПРИВЕЧЕР?
РАЗЛИЧЕН СЪМ ОТ ПОВЕЧЕТО ХОРА.
ЗА СТИХОВЕ КОМУ ЛИ БИХ ГОВОРИЛ?
КЪДЕ ЩЕ СПРА, КОГАТО МИ Е СИВО?
КОГАТО МИ Е СКРЪБНО И СТУДЕНО?
ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ЖИВЕЯ САМ.
НО РАДОСТТА, ЧЕ СЛЪНЦЕТО НАД МЕНЕ Е,
ЩЕ СТИГНЕ ЛИ ДА СТОПЛИ МЛАДОСТТА МИ?
Александър Вутимски
ПРЕД ОРАЧА
КРАЙ НИВИТЕ МИРНИ ВЪРВИМ.
ОРАЧ НАД БРАЗДИТЕ В ПОТ ПЛАВА.
НИЙ СЛАДКО И УМНО ГЪЛЧИМ
ЗА ПЕСНИ, ИЗКУСТВО И СЛАВА
ГЪЛЧИМ ЗА НАСЛАДА, БЛАГА,
ЩО В ДАР ОТ ЖИВОТА ЩЕ ВЗЕМЕМ
БЕЗ ПОТ И БЕЗ МЪКА... Я ЧАКАЙ СЕГА
ПРЕД ТОЗИ ОРАЧ, ШАПКА ДА СНЕМЕМ!
Иван Вазов
АЗ ГЛЕДАМ ОБРАЗА ТИ БЛЕД
АЗ ГЛЕДАМ ОБРАЗА ТИ БЛЕД
С ТАКАВА ЖАЛ, НЕПРЕЖИВЯНА!
ДА, САМО ВЪРБОВАТА МЕД
В СЕПТЕМВРИ ВЕЧЕ НИ ОСТАНА.
ПОД ЧУЖДИ УСТНИ НЕ ВЕДНЪЖ
РАЗПРЪСКВА ТИ ЖАРТА СИ МЛАДА.
И СЯКАШ ЧЕ ДОСАДЕН ДЪЖД
В ДУШАТА ТИ ГРОБОВНО ПАДА.
НО АЗ НЕ СЕ ТРЕВОЖА! В МЕН
ИЗГРЯ НЕЧАКАНА УТЕХА.
ЗАЩОТО САМО ЖЪЛТА ТЛЕН
И САМО КИША МЕ ОБЗЕХА.
НАЛИ НЕ СПАСТРИХ СВОЯ ДЯЛ
ЗА ТИХ ЖИВОТ, ЗА СМЯХ ЧОВЕШКИ.
КАК МАЛКО ПЪТ СЪМ ИЗВЪРВЯЛ,
КАК МНОГО СЪМ НАПРАВИЛ ГРЕШКИ.
НАИВНА, ГЛУПАВА ТЪГА.
ТУК ВСИЧКИ СМЕ СЛУЧАЙНИ ГОСТИ.
ВИЖ, КАТО В ГРОБИЩЕ СЕГА
БРЕЗИТЕ СВЕТЯТ С БЕЛИ КОСТИ.
ТАКА И НИЕ ОТ СВЕТА
ЩЕ ОТШУМИМ БЕЗ ВЕСТ, БЕЗ ИМЕ...
ЩОМ ЗИМЕ НЕ ЦЪФТЯТ ЦВЕТЯ,
ЗА ТЯХ НЕ ТРЯБВА ДА СКЪРБИМЕ.
1923, Превод:
Иван Николов
ДОКОСВАНЕ
ДОКОСНЕШ ЛИ ДУШАТА МИ, ТО В НЕЯ
БОЖЕСТВЕНОТО ПАК ЩЕ ПРОГОВОРИ.
И ЩЕ РАЗТВОРИ ЛОТОС СВОИТЕ ЛИСТЕНЦА
С ПОГЛЕД ВПИТ В НЕБЕСНИТЕ ПРОСТОРИ.
ДОКОСНЕШ ЛИ СЪРЦЕТО МИ, КОЕТО
НА СЛЪНЦЕТО СЪБРАЛО Е ЛЪЧИТЕ.
ЩЕ СТОПЛИ ТО СТУДЕНИТЕ ТИ ДЛАНИ
И ЩЕ ТИ ВЪРНЕ ПАК МЕЧТИТЕ.
УМЪТ ДОКОСНЕШ ЛИ НАКРАЯ
ОСТАВИШ ЛИ ГО С ТВОЯ ДА СЕ СЛЕЕ
ТИ ЩЕ УСЕТИШ ВЕЧЕ ЗНАЯ
КАК НЕЩО В ТЕБ ЗА МЕН КОПНЕЕ...
И СВЕТЛИНА В МРАКА ЩЕ ПРОБЛЕСНЕ!
А АНГЕЛ МОЖЕ БИ ЩЕ НИ ПОКАЖЕ РАЯ.
ЕДНА ЗВЕЗДА НАВЯРНО ЩЕ УГАСНЕ.
ИЗПЪЛНИЛА ЗАДАЧАТА СИ СВОЯ...
Галина Иванова
ТЪМНО ЧЕРВЕНА РОЗА
ВЯХНАТ ЦВЕТЯТА В МОЯТА СТАЯ,
ТЪЖНИ СА ТЕ БЕЗ ТЕБ...
С ТЪМНО-ЧЕРВЕНА РОЗА ТИ МЕ ЗАКИЧИ
И СИ ОТИДЕ.
СТОПЛИ ГРЪДТА МИ С ЦВЕТЕ,
НО ТВОЯ ПОГЛЕД НЯМА ДА ВИДЯ
ЧУЙ, ПЛАЧЕ ТИШИНАТА,
АЗ ТЕ МОЛЯ: ПРИ МЕН ЕЛА!
ВЯХНАТ ЦВЕТЯТА В МОЯТА СТАЯ,
ТЪЖНИ СА ТЕ БЕЗ ТЕБ...
ПИТАМ ЛУНАТА,
МОЛЯ ЗЕМЯТА,
НЕКА ТЕ ВЪРНАТ ТУК!
НАНИЗ ОТ ДНИ И НОЩИ
НАД МОЙТА БОЛКА ЩЕ НАТЕЖАВА,
ВЯРВАМ ВЪВ ТЕБЕ ОЩЕ
И ВЕДРО СЛЪНЦЕ, ЗНАМ, ЩЕ ИЗГРЯВА.
ВЛЮБЕНА В НАШТО УТРО АЗ ПРОТЯГАМ
ДОБРИ РЪЦЕ.
ПИТАМ ЛУНАТА,
МОЛЯ ЗЕМЯТА,
НЕКА ТЕ ВЪРНАТ ТУК!
ВЕХНАТ ЦВЕТЯТА В МОЯТА СТАЯ,
ТЪЖНИ СА ТЕ БЕЗ ТЕБ...
С ТЪМНО-ЧЕРВЕНА РОЗА ТИ МЕ ЗАКИЧИ
И СИ ОТИДЕ.
СТОПЛИ ГРЪДТА МИ С ЦВЕТЕ,
НО ТВОЯ ПОГЛЕД НЯМА ДА ВИДЯ.
ЧУЙ, ПЛАЧЕ ТИШИНАТА,
АЗ ТЕ МОЛЯ: ПРИ МЕН ЕЛА.
ПИТАМ ЛУНАТА,
МОЛЯ ЗЕМЯТА,
НЕКА ТЕ ВЪРНАТ ТУК!
ВЯХНАТ ЦВЕТЯТА В МОЯТА СТАЯ,
ТЪЖНИ СА ТЕ БЕЗ ТЕБ...
Йорданка Христова
ПОКАНА
На Мариела Ченкова
ОТ СНИМКАТА МЕ ГЛЕДАШ С ПОГЛЕД ЧИСТ
И КАЗВАШ СЯКАШ: „ЧИЧО, АЗ ПОРАСНАХ.
НА ПЕТ ГОДИНИ, ЧИЧО, СЪМ ПОЧТИ.
ЛЕГЛОТО ДАЖЕ ВЕЧЕ МИ Е ТЯСНО.
А ТУК СЪМ НА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН
СЪС ПАТЕНЦЕТО. ТО СЕ КАЗВА „РУДИ".
ВИЖ КОЛКО СЪМ КРАСИВА С ТЕЗИ ДВЕ
КОРДЕЛИ, КАТО СИНИ ПЕПЕРУДИ!
ПЪК ДЕТСКАТА МИ СТАЯ ОТЕСНЯ
ОТ КУКЛИ И ИГРАЧКИ НАЙ-РАЗЛИЧНИ,
НО ТУКА ИМА КУКЛИЧКА ЕДНА,
КОЯТО, ЧИЧО, МНОГО СИ ОБИЧАМ.
ЩОМ ВЕЧЕР СЪНЧО БЛАГ МЕ НАВЕСТИ,
ПРЕГЪРНАТИ ЗАСПИВАМЕ СИ ДВЕТЕ.
ЕЛА ДА ВИДИШ КУКЛАТА И ТИ!
ПОСЛУШНА Е И СЕ НАРИЧА „БЕТИ"."
1995
Румен Ченков
НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
ТИ НЕ СИ ВЕЧЕ БЕДЕН, БЕЗДОМЕН -
ТИ НЕ СИ ПОБЕДЕН И САМИН.
ТВОЯТ ДОМ Е СЪРЦЕТО НИ ОГНЕНО,
ТВОЙТО СКЪПО БОГАТСТВО СМЕ НИЙ.
ДНЕС ВЪЛШЕБНИ СА НОЩИТЕ ЛУННИ,
АЛА НИКОЙ НЕ СТРАДА ПО ТЯХ.
ДНЕС СЕ РАЖДАТ ПОЕТИ НА БУНТА
И СЕ БОРЯТ ЗА РАДОСТ И ХЛЯБ.
ТОЗИ СВЯТ, КОЙТО ПОДЛО ПОПРЕЧИ
ДА ЖИВЕЕШ ЩАСТЛИВ И МОГЪЩ,
ЩЕ ИЗТРЪПНЕ ПРЕД СТРАШНИЯ ГЛЕТЧЕР
НА ВЕЛИКАТА ЖАЖДА ЗА МЪСТ.
НИЙ ЗА ТЕБ И ЗА ВСИЧКИ РОДЕНИ,
С МНОГО УСТРЕМ И МНОГО ЛЮБОВ,
А УБИТИ ОТ ХИТРОТО ВРЕМЕ,
РАЗРУШЕНИ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ -
ЩЕ ОТВЪРНЕМ. СЪДБАТА НИ ДЕБНЕ.
ТЪМНИ СЕНКИ ОТВРЕД НИ СЛЕДЯТ,
НО КЪМ СВЕТЛИ, ГОЛЕМИ ПОБЕДИ
ВОДИ НАШИЯ ПЪТ.
1939
Александър Геров
КЛЕОПАТРА
ТЯ ВЕЧЕ ЦЕЛУНА АНТОНИЙ ПО МЪРТВИТЕ УСТНИ,
И СЪЛЗИ В МОЛБИ ПРЕД НОЗЕТЕ НА АВГУСТ ПРОЛЯ...
А БЯГАТ СЛУГИТЕ - НАД РИМСКИ ОРЛИ ЩЕ СЕ СПУСНЕ
НОЩТА ВЪН - СРЕД КЪРВИ И ЗАДУХ, И ТЕЖКА МЪГЛА.
И ВЛИЗА ПОСЛЕДНИЯТ... И ОТ ВИДА Й БОЖЕСТВЕН
ЗАМАЯН - ТЪЙ СНАЖЕН, И СИЛЕН - СМУТЕН ЗАШЕПТЯ: „РОБИНЯ... ЩЕ СТАНЕШ В ТРИУМФА МУ... В МАРША ТЪРЖЕСТВЕН..." НО ШИЯ НА ЛЕБЕД ИЗВИЛА,МЪЛЧИ ГОРДО ТЯ.
А УТРЕ, ДЕЦАТА Й - МЕЧ ЩЕ ПОСИЧА... КАКВО Й ОСТАВА
В СВЕТА ГРУБ, ОСВЕН КАТО В ЗЛАТНА ШЕГА,
ЗМИЯТА БЕЗЖАЛОСТНА - ЗНАК НА ПОСЛЕДНА ЗАБРАВА -
ДА СЛОЖИ НА СМУГЛАТА ГРЪД С РАВНОДУШНА РЪКА.
1940, Превод:
Димитър Горсов
ЧЕРНА ПЕСЕН
АЗ УМИРАМ И СВЕТЛО СЕ РАЖДАМ -
РАЗНОЛИКА, НЕСТРОЙНА ДУША,
ПРЕЗ ДЕНЯ НЕУМОРНО ИЗГРАЖДАМ,
ПРЕЗ НОЩТА БЕЗ ПОЩАДА РУША.
ПРИЗОВА ЛИ ДНИ СВЕТЛО-СМИРЕНИ,
ГРЪМВАТ БУРИ НАД ТЪМНО МОРЕ,
А ПОДИРЯ ЛИ БУРЯ - КРАЙ МЕНЕ
ВСЕКИ ВОПЪЛ И РОПОТ ЗАМРЕ.
ЗА ЗОРА ОГНЕСТРУЙНА КОПНЕЯ,
А СЛЕПИ МЕ С ЛЪЧИТЕ СИ ТЯ,
В ПРОЛЕТТА КАТО В ЕСЕН АЗ КРЕЯ,
В ЕСЕНТА - КАТО В ПРОЛЕТ ЦЪФТЯ.
НА БЕЗСТРАСТНОТО ВРЕМЕ В НЕСПИРА
ГАСНЕ МЪЛКОМ ЖИВОТ НЕЖИВЯН
И ПЛАЧЪТ МИ ЗА ПРИСТАН УМИРА,
НИЗ ВЕЛИКА ПУСТИНЯ РАЗВЯН.
Димчо Дебелянов
СВЕТЛА ВЯРА
За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига -
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.
Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.
В очите утринни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
на гнет и мъка сенките зловещи.
Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата...
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!
Димчо Дебелянов
